Здравейте на всички,
Както някой от Вас знаят – в периода 25-27 май 2018 в Прага се проведе “Първата европейска среща на разработчиците на #DIYPS системи” ( и не само ). Тя беше организирана от Милош Козак и Адриан Тапе ( двамата главни разработчици на #AndroidAPS), а поканени бяха програмисти от цяла европа, допринасящи за развитието на системите и #wearenotwaiting обществото ( включително и аз ).
Още когато получих поканата си бях доста объркан от въпроса – “Какво ще правя аз там, като аз не съм на тяхното ниво ?” , а единственият отговор в главата ми звънеше – “Събирането ще е в Прага! Ще им носиш бирата!”

 

 

25.05.2018

Програмата за първия ден не включваше нищо особено – настаняване в хотела и отиване някъде другаде за по бира и вечеря.  Както предполагате втората част беше изключително трудна поради факта, че се намирахме в Прага, а там място да пиеш бира не се намира лесно.

Макар и да не бяхме в пълен състав, се насочихме към местна пивоварна избрана от Милош. Още първите контакти с тези хора ми направиха впечатление с невероятния позитивизъм и професионализъм на всеки. Не говорихме за конкретни проблеми, а за генерални такива – например „Коя система е по-лоша за разработка на софтуер – тази на Google или на Apple?”. Също не се навлизаше в конфликти, а в дискусии за това – „Как може да стане по-добре?”.

След като се настанихме на масата и прегледахме менюто

Решихме да започнем отгоре-надолу, пък до където стигнем. Оказа се обаче, че има хора на безглутенова диета и пиенето на пщенична бира не се препоръчва.

С натрупването на бирата, разговорите ставаха все по задълбочени ( от към технически подробности ), за това в един момент решихме да се прибираме към хотела ( може би беше и защото ни предупредиха, че заведението затваря ).

26.05.2018

Програмата за деня включваше доста работа. За това до 9 всеки трябваше да е приключил със закуската и да се насочим към мястото на самата среща.

Изненадата на масата ме събуди по-добре дори от кафе.

Дейна и Скот вече бяха при нас! Разговорите все още бяха на общи теми – „Как е миналото пътуването?” „Кой от къде е?” дори си поговорихме за това „Какво беше времето там, от където идваме?”.

Време е за сериозната работа

Качихме се на автобуса и след 3 спирки и малко помощ от Google Maps стигнахме до синята сграда, в която трябваше да прекараме следващите 8-9 часа. При влизане в залата ни посрещтна страхотна изненада:

Сулка започна пръв с презентация на себе си,  случващото се в #wearenotwaiting обществото, резултати до момента и насоки за това, в какво да вложим усилията си.

Също така даде пример за броя на болуси за корекция на кръвната захар преди OpenAPS и след фината му настройка:

Едно от основните неща беше прекалената натовареност на основните личности ( лидерите ) на това общество и как да ги предпазим, защото вече имаме случай на отказ поради бърнаут ( прегаряне, психическо претоварване ) или какво ще стане ако ги удари автобус ?

Тези хора са постоянно онлайн да отговарят на въпроси, пишат код, разглеждат нови идеи и устройства, преглеждат предложенията на други програмисти за промени в кода и т.н., за това е важно да ценим времето им и да не ги претоварваме с елементарни въпроси.

Последва кратка презентация на всеки от присъстващите и изброяване на темите, по които трябва да работим според него.

Най-много хора се включиха в групата за „улесняване на прехвърлянето на код между различните системи”, „синхронизиране на алгоритмите” и тази за усъвършенстване и унифициране на структурата на „документацията”. За това започнахме с тези теми, като планът беше да работим по темата 1 час, след което да представим идеите си и да сменим темата.

Друга много важна тема беше “юридическата отговорност”, която всеки от нас носи, защо потребителите на тези системи се увеличават ежедневно и ще се стигне до там разработчиците да бъдат подведени под отговорност за грешки при използването на APS ситемите или придружаващия софтуер. Нещо, което за много хора може да изглежда смешно, но когато се стигне до такъв иск – на разработчиците изобщо няма да им е до смях.

Също важна тема беше дефинирането на структурата на ролите, които хората участващи в проектите имат. Така всеки ще знае къде е, за какво е отговорен и как може да помогне повече за да се издигне в йерархията.

Като за начало аз се паднах в групата за документацията и заедно с Тим, Андрю, Хесус и Петър започнахме да обсъждаме осовните проблеми и задачи.

Във всяка група трябваше да има човек, който да прави записки на лаптоп, но поради липсата на желаещ – Андрю откъсна един лист и започна да пише по него.

Хесус даде страхотна идея, а именно направата на унифицирани видео уроци относно инсталацията и настройките на различните системи, към които да добавим субтитри на различните езици. Основното решение беше, че  трябва да синхронизираме структурите  на документацията между AndroidAPS и OpenAPS, да ги поставим на едно място ( OpenAPS ползва readthedocs, а AAPS GitHub Wiki ), както и да поставим единно начало, от което да тръгва всеки желаещ да се запознае със системите.

За съжаление, нахвърлянето на идеите и възможните решения отне доста повече от час и дойде време за обяд, а ние бяхме до никъде. В залата започнаха да се появяват големи кутии с пица и халби с бира.

След като всички си развалихме графиките, продължихме работата по темите.

Малко след 15ч дойде време всеки от екипите да представи работата си – за нас говорители бяха Андрю и Тим, като вторият дори пое функцията CDO ( Chief Documentation Officer )

Идеите представени от всяка една група бяха по-скоро обощаващи и насочващи ( не се навлизаше в конкретни подробности ), защото времето взе да ни притиска.
Също така се взе решение да продължим дискусиите онлайн, защото доста от темите останаха недовършени (дори незапочнати).

 

В 16ч имаше нассрочена видео конференция с ръководителите на фондация Nightscout, по времето на която бяхме поздравени за труда и усилията, които влагаме в разработката на софтуера, както и ни беше разяснено какво представлява фондацията и как може да ни бъде от полза тя.

Малко след 17ч бяхме подканени от Милош да напуснем залата, защото ни чакаше следващата част от програмата, а именно посещение на Park Průhonice. По време на разходката бях попитан от доста хора какъв модел CGM ползвам, а след отговор, че е G5 се наложи да го показвам отблизо, защото никой не вярваше, че е такъв. Това е красноречиво за работата на Иво Иванов.

От някъде се появи и журналистка, която взе да разговаря с всеки от присъстващите накратко. Оказа се, че работи по статия за Bloomberg, която се очаква да излезе в края на юни и да показва на широката публика какво може да постигне едно общество, което не чака някой друг да му помогне – #wearenotwaiting.

Денят завърши с вечеря в малко заведение, но най-приятното за мен беше когато самата Дейна Люис пожела да изпрати пожелане за успех на цялото българско #wearenotwaitng общество.

27.05.2018

На следващия ден направихме кратка разходка из централна Прага ( изключително красив град, който трябва да бъде посетен от всеки ), като бяхме придружени от част от местните потребители на системите.

След обяда трябваше да се разделя с всички, понеже самолетът ме чакаше, но това не беше  тъжно сбогуване, а само преход към едно ново, по-добре координирано сътрудничество между всички работещи над борбата с диабета, а не чакащи някой друг да го направи!

Възможността да присъствам на това събиране беше невероятен шанс да се докосна до хората, работещи ежедневно върху това нашето здраве да се подобрява, като нито един от тях не го прави с комерсиална цел. Същевременно ме амбицира да не спирам да помагам за развитието на тези ситеми и общество. За мен беше чест!

Автор: Румен Георгиев